Динамичността на Хонконг означава, че той не само ще оцелее, но и ще процъфтява

Писателят е някогашен ръководител на Jefferies за Азия и някогашен основен изпълнителен шеф на CLSA

Откакто се откри в Хонконг в средата на 80-те години, Наблюдавал съм неговите многочислени цикли на разцвет и неволи през време, когато взривовете и спадовете бяха предстояща част от живота тук. По време на екзогенни разтърсвания като азиатската и международната финансова рецесия имаше схващане, че реакцията на държавното управление е лимитирана и че бизнес класата на Хонконг ще би трябвало да стане от пода, да избърше панталоните си и да се върне на работа.

В края на краищата, laissez-faire стопанската система и държавната интервенция са противоположните страни на монетата. И въпреки всичко, защото Хонконг още веднъж е изправен пред дълбоки провокации, ние сме затънали в неудобен акцент върху държавната политика, която има доста малко общо с това по какъв начин действа стопанската система и по какъв начин територията намира своята непрестанно изменяща се роля в международната стопанска система.

Истинските мотори на триумфа на Хонконг постоянно са били неговата динамична бизнес среда, непрекъснатата му отвореност към тези, които преследват просперитета, и общество, което е в действителност приобщаващо към хора от друг генезис, търсещи благоприятни условия.

Тази трайна формула — белязана повече от предприемачески дух и отвореност на обществото, в сравнение с от държавна интервенция — разреши на Хонконг да се ориентира ловко и да просперира през провокациите на последните два века. Пренебрегването на това, приписването на издръжливостта и адаптивността на града към политически решения, значи неправилно схващане на самата същина на историческите мощни страни на Хонконг и неговия път към непрекъснат триумф.

Когато за първи път пристигнах в Хонконг през 1987 година, с цел да намеря работа, специалистите към този момент биеха камбаната за нейната гибел. Фондовият пазар беше спрял за четири дни след световния срив на фондовия пазар и мощните представители на бизнес общността се бореха за оцеляване. Някога преобладаващите браншове на облеклото и корабоплаването бяха очевидци на внезапен спад. Американски коментатори означиха приключване на мозъци от най-умните хора в града, дружно със скок в цените на недвижимите парцели в китайските квартали по света, воден от вложители в Хонконг, търсещи по-сигурни убежища.

Въпреки това доста от тези, които напуснаха, в последна сметка се върнаха, не привлечени назад от държавната интервенция, а от непоколебимата динамичност на стопанската система и хората в Хонконг. Докато някогашният китайски бик Стивън Роуч оплака неотдавна, че Хонконг е приключил, тази динамичност продължава. Либералните пазарни политики на града, съчетани с данъчна система, удобна за задържане на благосъстоянието, остават несравними. Да, персоналните налози за богатите нарастват с 1 процентен пункт до 16 %, само че какви стопански политики са се трансформирали, което оказва въздействие върху метода, по който се прави бизнес?

Днес Хонконг продължава да бъде връзка сред капитал и новаторски бизнес практики макар развиващия се пейзаж. Магнатите в шивашката промишленост от предишното са днешните строителни бизнесмени, а корабните компании са се трансформирали в конгломерати. Гледал съм този филм и преди.

Как би трябвало да наподобява държавната политика през днешния ден? Ясно е, че собствеността е най-голямото предизвикателство и държавната политика би трябвало да се махне от пътя. Пазарът в Хонг Конг сътвори голямо благосъстояние, само че това беше пони с един трик с все по-високи цени. Хонконг има задоволително региони, очакващи реорганизация, до момента в който бизнесмените имат обилни сектори селска земя. Правителството би трябвало да промени враждебните си връзки с разработчиците и да им разреши да се заемат със задачата да разработят нови жилища и обществени пространства, които са ключът към бъдещето на Хонконг. Настоящата политика за добиване на най-хубавите долари от продажби на земя и награди би трябвало да отстъпи място на удобен метод, който балансира възвръщаемостта на свободния пазар и данъчните потребности на държавното управление. Ако Хонконг съществено желае да промени играта тук, огромните схеми не са отговорът – оставете пазара да поеме това.

Всичко това значи, че цените на парцелите евентуално ще паднат, само че ще се сътвори ново благосъстояние, когато пазарът откри своя баланс и се основат нови благоприятни условия от разноските за наем, които разрешават възникването на нови предприемачески благоприятни условия. Инвеститорите ще бъдат привлечени, защото Хонконг още веднъж ще има потребност от капитал за напредък и развиване. Това е доста по-добра политика от шоуто с дронове и фойерверки за справяне с някои от главните провокации на територията.

След съвсем 40 години работа в Хонконг към момента намирам нови и вълнуващи планове, цялостни с младежи, които желаят да получат кракът им на вратата и обогатяват живота и банковите си сметки. Съставът от нови участници се промени ненапълно. Очевидно повече деца от Китай посредством учебни заведения в Пекин, Калифорния или Обединеното кралство да вземем за пример. Но общата нишка е, че желаят Хонг Конг да е вкъщи и са гладни да съумеят. Да, пяната от последния бичи пазар към този момент е изчезнала. Но Хонконг освен ще оцелее, само че и ще процъфтява както постоянно.