Динамичността на Хонконг означава, че той не само ще оцелее, но и ще процъфтява

Писателят е бивш председател на Jefferies за Азия и бивш главен изпълнителен директор на CLSA

Откакто се установи в Хонконг в средата на 80-те години, Наблюдавал съм неговите многобройни цикли на просперитет и несгоди през време, когато бумовете и спадовете бяха очаквана част от живота тук. По време на екзогенни сътресения като азиатската и световната финансова криза имаше разбиране, че реакцията на правителството е ограничена и че бизнес класата на Хонконг ще трябва да стане от пода, да избърше панталоните си и да се върне на работа.

В края на краищата, laissez-faire икономиката и държавната намеса са противоположните страни на монетата. И все пак, тъй като Хонконг отново е изправен пред дълбоки предизвикателства, ние сме затънали в неуместен акцент върху правителствената политика, която има много малко общо с това как функционира икономиката и как територията намира своята непрекъснато променяща се роля в световната икономика.

Истинските двигатели на успеха на Хонконг винаги са били неговата динамична бизнес среда, постоянната му отвореност към онези, които преследват просперитета, и общество, което е наистина приобщаващо към хора от различен произход, търсещи възможности.

Тази трайна формула — белязана повече от предприемачески дух и отвореност на обществото, отколкото от правителствена намеса — позволи на Хонконг да се ориентира умело и да просперира през предизвикателствата на последните два века. Пренебрегването на това, приписването на издръжливостта и адаптивността на града към политически решения, означава погрешно разбиране на самата същност на историческите силни страни на Хонконг и неговия път към постоянен успех.

Когато за първи път дойдох в Хонконг през 1987 г., за да намеря работа, експертите вече биеха камбаната за нейната смърт. Фондовият пазар беше спрял за четири дни след глобалния срив на фондовия пазар и силните представители на бизнес общността се бореха за оцеляване. Някога доминиращите сектори на облеклото и корабоплаването бяха свидетели на рязък спад. Американски коментатори отбелязаха изтичане на мозъци от най-умните хора в града, заедно със скок в цените на недвижимите имоти в китайските квартали по света, воден от инвеститори в Хонконг, търсещи по-сигурни убежища.

Въпреки това много от тези, които напуснаха, в крайна сметка се върнаха, не привлечени обратно от правителствената намеса, а от непоколебимата динамика на икономиката и хората в Хонконг. Докато бившият китайски бик Стивън Роуч оплака наскоро, че Хонконг е свършил, тази динамика продължава. Либералните пазарни политики на града, съчетани с данъчна система, благоприятна за задържане на богатството, остават несравними. Да, личните данъци за богатите нарастват с 1 процентен пункт до 16 процента, но какви икономически политики са се променили, което оказва влияние върху начина, по който се извършва бизнес?

Днес Хонконг продължава да бъде връзка между капитал и иновативни бизнес практики въпреки развиващия се пейзаж. Магнатите в шивашката индустрия от миналото са днешните строителни предприемачи, а корабните фирми са се превърнали в конгломерати. Гледал съм този филм и преди.

Как трябва да изглежда държавната политика днес? Ясно е, че собствеността е най-голямото предизвикателство и държавната политика трябва да се махне от пътя. Пазарът в Хонг Конг създаде огромно богатство, но това беше пони с един трик с все по-високи цени. Хонконг има достатъчно райони, очакващи реконструкция, докато предприемачите притежават значителни участъци селска земя. Правителството трябва да промени враждебните си отношения с разработчиците и да им позволи да се заемат със задачата да разработят нови жилища и социални пространства, които са ключът към бъдещето на Хонконг. Настоящата политика за извличане на най-добрите долари от продажби на земя и премии трябва да отстъпи място на практичен подход, който балансира възвръщаемостта на свободния пазар и данъчните нужди на правителството. Ако Хонконг сериозно иска да промени играта тук, големите схеми не са отговорът – оставете пазара да поеме това.

Всичко това означава, че цените на имотите вероятно ще паднат, но ще се създаде ново богатство, когато пазарът намери своя баланс и се създадат нови възможности от разходите за наем, които позволяват възникването на нови предприемачески възможности. Инвеститорите ще бъдат привлечени, тъй като Хонконг отново ще има нужда от капитал за растеж и развитие. Това е много по-добра политика от шоуто с дронове и фойерверки за справяне с някои от основните предизвикателства на територията.

След почти 40 години работа в Хонконг все още намирам нови и вълнуващи проекти, пълни с млади хора, които искат да получат кракът им на вратата и обогатяват живота и банковите си сметки. Съставът от нови участници се промени донякъде. Очевидно повече деца от Китай чрез училища в Пекин, Калифорния или Обединеното кралство например. Но общата нишка е, че искат Хонг Конг да е у дома и са гладни да успеят. Да, пяната от последния бичи пазар засега е изчезнала. Но Хонконг не само ще оцелее, но и ще процъфтява както винаги.

Последвайте ни в